Дъщеря за чудо и приказ! (Монолог)

 

DSC06034

 

Радослав влиза и сяда на един стол, държи уиски в едната си ръка и книга в другата.  Слага очилата си, премрежва поглед и цъка с уста. 

Да ви кажа, аз по принцип съм дащен човек (пауза) За всяко нещо се раздавам… Ей, който и да питате от квартала тук, само долните си гащи дето не съм свалил да ги дам на някой. Ако ми ги поискат и тях ще дам! (пауза) Ще ги дам разбира се!

 

Обаче дъщеря ми… (разплаква се) Нея не мога… Не мога и не мога. Жена ми по цял ден ми вика “За добро е, за добро!” Ама как за добро! Едничкото ми момиченце… А то да беше някоя, с която лесно да се разделиш, ами то… (ридае) Ами то е такова ангелско създание… Това да сготви, да изчисти, да изпере, пък ще простре, ще изсъхнат дрехите, ще ги оглади 2 пъти за по-сигурно и ще миришат на райска градина! Да ти сготви мусака, баница, тутманик, гаспачо, паеля, ризото, яхния и йофка – ми тя е истински кулинар по душа! …  А за хубостта? Прелестна! С една хубава дълга черна коса, с една бяла кожа, с едни големи очи, стройна, слабичка, много прилича на жена ми, но повече на Анджелина Джоли!  Е взела е и малко от мен (с усмивка).  От мен е взела ума! (пауза) Ами да! Завърши 3 висши образования, взе 5 квалификации, знае 7 езика, може да бъде посланик !  Рисува, чете, пише, свири на цигулка, пее!  Ах, как хубаво пее, сякаш паднала от Ангелксия хор в рая! (пауза)

Да ви покажа ли, тук в цялата къща тя е избродила покривки и пердета тя ги уши! Истинско дете – чудо! ( пляска с ръце от въодушевление) 

Ама не било дете вече… (ридае) Станала била за женене! (още повече плаче) И аз докато се усетя, някой ще ми вземе златното пиленце на татко! Ох-х-х-х! Не мога! Разберете мъката ми бе хора! Разберете ме! (безспирен плач) 

Сцената потъва в мрак. След малко пак се осветява. Радослав, ухилен до уши,  закичен с китка здравец зад ухото, сам играе хоро и си тананика. 

Е, оженихме дъщерята! Много съм щастлив! Зетят я взе, ама как я взе! Ха-ха направо я открадна! Оженили се тайно и набързо, той през цялото време се озъртал да не дойда аз от някъде! И чак в Дания я замъкнал, горкия! Целият квартал тука вече втора седмица гуляем! Ама такъв гуляй му хвърлихме! Ей викам си добре, че са отървах! Ми то, момиче ли е т’ва, човек ли е? Дъщеря си ми е обичам си я… Ама сега я обичам повече като е далечко.  Нищо че ми е дъщеря, ама да си кажем истината! Ми тя един път реши да си опържи яйце, ей тука още сме по тухли от пожара в кухнята! Съседите пропищяха, влязла да се къпе, прокапало 5 етажа надолу – шурнали води по входа, в мазето, все едно сме в Титаник!

Боже опази, да решиш нещо да й кажеш, да я поучиш с нещо, да речеш “недей тъй татиното, инак се прави…”  ми тя ще ти извади ЕЙ ТАКАВА УСТА (показва) хиляда глупости ще ти избълва в секунда,  два милиона пъти ще съжалиш, че нещо си и рекъл! Ами парите ми? Стотинчица не ми остана – купуваше се всичко марково и от най – скъпите магазини! Ходи до Англия да си купила мерсаче ли беше,  доче с камбана ли някаква такава марка рокля за бала… Ние апартамента ипотекирахме за таз’ пуста рокля и като я донесе, ми то роклята  (удивен) ми тя дължината й малко под кръста!!! Ей тука парцала, дето бършем с него пода повече плат има! (пауза) Майка й втора работа започна, за да си купува на’ща чанти и обувки. Заринахме се в парцали.  Ох, бахтън! Втори живот живея! Отървахме се хора-а-а! (свири с уста)  Че и нея добре уредихме! В Дания! И момчето е свястно! Аз в гръб го видях само, докато тича, ама добре ми се видя! Хайде на хаир да й е , а ние на хорото-о-о!

Вдъхновено от разказа на Чудомир “Не е куче като куче” 

© Автор на монолога  – Ами Тола

© Снимка  – Радослав Калчев

2013 г.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.